Можеш да вземеш, какъвто пожелаеш образ, да го съпроводиш и винаги ще получиш нещо. Важното е колко добре ще се съчетаят нещата и какво внушение ще постигнат. Човешкият мозък може да направи връзка между почти всички неща – независимо, колко са различни.” Всичко започна от писма на родителите ми, когато са били млади и от които ползвам фрагменти, като текстове към снимките. Беше история за любов по време на измислена война. Прочетох ги и тръгнах по маршрута на историите. Беше дълъг маршрут, повече от 4 месеца, в който пътувах, срещах хора, сгради и пространства и разсъждавах над миналото и настоящето. Обиколих села, застави, училища, църкви и попадах на различни места и все повече се доближавах до мисълта: “……Нещо подобно на песента: „Една голяма любов и нищо повече“ – цитат от писмо 1974 год. Беше различно от всичко, което съм виждала досега! Мотивирана да разбера, какво е да пазим ценностите и границите си, онези държавните. Помните ли ги? Създадох образи, които да ме карат да си спомням онова време в това настоящето пространство! Тръгнах по пътя на разказите, за да се опитам да намеря моите границите и да намеря отговор на преживяното. Усещаше се мириса на разрухата, сякаш войната ни със самите себе си току що беше приключила и сега трябваше да започнем всичко отначало. Търсех…там в тази разруха да открия нас, които градим обществото си, чрез собствените си убеждения. Намерих…. ценности, които търсех в съвремието, но не ги откривах, намерих предмети, които ми показваха пътя по който вече не вървим.